Някои духовници предявяват високи аскетически изисквания към изповядващите се, включително към децата, настоявайки в частност за спазване на строг пост няколко дни преди причастие. В един от московските манастири възпитателка на детски дом довела за причастие група деца-сираци. Настоятелят на манастира попитал спазвали ли са децата поста три дни преди това; когато се разбрало, че не са, той не допуснал до причастие нито едно от тях. При това казал: "Запомнете, деца: при Бога нищо не е просто така".

- Мисля, че не е постъпил добре. Мисля, че Бог би приел с любов тези деца, та нали са нарушили църковно правило, за което са си нямали понятие. Те не са били принудени да го спазят, защото възпитателката вероятно е искала да отидат при Бога с радост, а не с чувството, че при Бога може да се ходи само с напън, че не бива при Него да се отиде просто така.

Представете си следното: майка седи в стаята си на отворена врата. Облечена е в бяло, навън е пролет. Малкото й момче си играе в градината. Той си играе в пясъка, играе си на тревата, целият се е изцапал. И изведнъж се е сетил за мама, не с главата си, а сърцето му си е спомнило за мама, и у него се е родил порив да се хвърли към нея, да я прегърне, да я разцелува, - и той се затичва. И какво трябва да направи мама? Да го спре, да каже: "Какво правиш? Нима не виждаш, че съм в бяла рокля, че цялата ще ме изцапаш? Я иди първо да се измиеш!"? Ако тя е деликатна, умна майка, ще забрави за роклята си, за белотата си. Тя ще се отзове на тази ласкава любов на детето, ще го сложи на коленете си, ще го прегърне, ще му даде да я целуне - и ще се изцапа и роклята, и лицето й, пък след това ще го пусне отново да си играе. Така, мисля си, Бог се отнася към нас. Така че понякога, когато детето идва при нас за причастие, то трябва да дойде с порив, с радост: отивам при Христос, Който като мама ме обича, Който иска да ме прегърне, Който иска да ме приласкае, Който ми позволява, нищо че е Бог, да бъда Неговото момче или момиче... Ето как трябва да се отнасяме към дете, което идва за причастие....

Х Р И С Т О С

ВОСКРЕСЕ! 

 ВОИСТИНА ВОСКРЕСЕ!

Патриаршеско и Синодално Пасхално послание

Спасителният възглас отново отеква до краищата на вселената, за да възвести онази неизказана радост, с която първи били удостоени жените-мироносици, а чрез тях и всички ние: "Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна" (Лука. 24:5-6). А Христос наистина "възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20), за да промени необратимо съдбите на всички нас и да преобрази живота на целия паднал в мрак и грехове свят. Защото Син Човечески наистина "трябваше да пострада… и да влезе в славата Си", та да се изпълни "казаното за Него в цялото Писание" (Лука. 24:26-27).

благодатният огън

ЧЕТЕТЕ....

ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Свети преподобни Йоан Лествичник

Четвърта неделя на Великия пост

"Нека се постараем да се научим да познаваме Божиите истини най-вече с пот, а не с просто слово; защото не думи, а дела трябва да покажем при излизането си от този живот" (Лествица, стъпало 26:31).

"Свещеното Писание и боговдъхновените книги на Църквата е необходимо да се четат с благоговение, постене и молитва, и особено да прилагаме на дело тези неща които четем. Само така ще се предпазим от "лъжлив и лицемерен подвиг" (Стъпало 2:6).  

"Ако искаме да постигнем добродетелта смиреномъдрие, нека не преставаме да изпитваме сами себе си; и ако в душата си мислим, че всеки от нашите ближни е по-добър от нас, то Божията милост не е далеч от нас" (Стъпало 25:31).  

"Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето й на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата."

"Истинският пастир има любов. От любов се разпна Архипастирът".  "Вярвай без смут на поелите в Господа грижата за нас".  

 "Неопитен ученик се хвали с учителя си, търсейки предимство сред хората., причинявайки си безчестие."

"Когато оплакваш греховете си, никога не слушай онова псе, което ти внушава, че Бог е човеколюбив, защото то прави това с намерението да те откъсне от плача и от безстрашния страх.

Мисълта за милосърдието Божие приемай само тогава, когато видиш, че се свличаш в бездната на отчаянието".